Най-нови 

Екзакта - ГЕРБ, ИТН и БСП могат да разчитат на по около 90% от избирателите си

Гaлъп - ГEРБ губи, a Cлaви Трифoнoв пeчeли

Алфа Рисърч - Много ocпoрвaнa биткa мeжду ГEРБ-CДC и ИТН

Тренд - Ако изборите бяха днес, "Има такъв народ" би спечелила с малка преднина от 0,8%

Прогноза на независима аналитична мрежа от социолози

ИЦ Тренд - Партийните предпочитания на българите спрямо изборите за Европейски парламент

Генерал Румен Радев печели изборите с 59.35% от гласовете

Алфа Рисърч - Радев става президент с 49,6% Цачева ще има 39,1%

Галъп Интернешънъл - Румен Радев печели изборите срещу Цачева с 55% на 45%

ЦИК обяви данните от първия тур на президентските избори при 100% обработени секционни протоколи в РИК

Референдумът на Слави Трифонов почти сигурно няма да стане законово задължителен

"Галъп" - Последно Радев води с 24,9% пред Цачева с 22,3%

Последните данни на "Алфа Рисърч", Радев е първи - с 24,6%, а Цачева втора - с 21,5%

"Афис", на първи тур Румен Радев - 26%, Цецка Цачева - 24%

Според "Галъп" Румен Радев води с повече от 4% на първи тур

"Алфа Рисърч" - победа на първи тур с 1,3% на Румен Радев над Цецка Цачева

Нито една социологическа агенция не позна резултатите на първи тур

Екзакта Рисърч Груп - Изборът на президент ще се реши на балотаж

Не гласувайте изобщо на референдума! Не на подвеждащото гласуване за мажоритарен вот!

Алфа рисърч - скъсяване на дистанцията между водещите кандидати от 7.9% на 3.8%

"Галъп интернешънъл болкан": Цачева - 27,2%, Радев - 23,1%, Каракачанов - 11,5%

"Алфа Рисърч": Балотаж между Цецка Цачева и Румен Радев

Маркет линкс - при балотаж Радев и Каракачанов бият Цачева!

"Галъп" - При балотаж Радев може би ще победи Цачева с 1%

"Алфа Рисърч" - 59% от гласувалите на референдума ще са "за" намаляване парите за партиите

Според ЦАМ, Цачева ще води с 10% преднина на 1-ви тур и изравняване на 2-ри тур

АСПМП "Сова Харис" - Генерал Радев пчели изборите на втори тур

Според "Галъп" на балотаж ген. Радев печели срещу Цецка Цачева

Най-вероятен балотаж с кандидатите на ГЕРБ и БСП

"Медиана": Цецка Цачева първа на първи тур, на втори - вероятно втора

21 кандидати за президент за изборите на 6 ноември 2016 г.

ЦИК разпредели номерата на бюлетините за изборите. Бюлетините с №1 и №9 - анулирани за участие!

  Препратки 

БГТВ

GORDIMY-TV

Ханделсбюро - Неделчев

eu-bulgaria

  Партии 

 

  Информативно     

Конституция и избори в новата история на България

Автор: izborite.com  |  Дата: 2014-09-30

Историческа справка за Конституцията и изборите в новата история на България, след Освобождението от турско робство през 1878 година. Връзките между минало, съвремие, политическа култура и парламентаризъм.

Зараждането на идеите за български парламентарен живот, за конституция, за избори и изборна представителност се осъществяват още преди освобождението от турско робство и възобновяването на третата българска държава през 1878 г.
Влиянието на европейската политическа култура и практитка намират проявление при свикването на Църковно-народния събор в Цариград през 1871 г. за изработване на решенията по създаване на Устава на Българската екзархия, в организирането на българското национално революционно движение (БРЦК) и изработване на устава му и претворяване на идеите за освобождение на поробеното Отечество и създаване на самостоятелна "Чиста и свята Република".

Свикването на събранието в местността Оборище /по стар стил/ на 14 април 1876 г., на което с вишегласие се взима решение за обявяване на въстание за освобождение на България, се приема за първото българско народно събрание, предшественик на изборната българско Народно събрание и на парламентаризма в България.
Още преди Освобождението, българската общественост издига идеята за конституционно управление. В "Политическа програма" на БЦБО (бившия БРЦК), изработена на "Български народен събор" в края на 1876 г. и изпратена на Цариградската посланическа конференция се подчертава, че "трябва да се възобнови българската държава" и изрично се сочи, че: "Българската държава ще се управлява самостоятелно и независимо по една Конституция, изработена от едно законодателно тяло, избрано от народа." В последващите два члена се уточнява, че "За всичките клонове на управлението ще се съставят особени закони по духа на устава и съобразно с нуждите на народа", "всичките иностранни народности, размесени между българския народ, ще се радват с него на същите политически и граждански правдини". Това остава не само традиция, но се затвърждава като демократически принцип в политическата култура и практика в свободна България.

Учредителното събрание свикано във Велико Търново от 10.II.1879 - до 16.IV.1879 г., поставя началото на парламентарния живот в новоосвободена България. Събранието е свикано въз основа на чл. 4 на Берлинския договор. В него участват 229 депутати ( 100 - по избор, 1 на 10 000 жители, а останалите - по право, назначени по длъжност и представители на дружества и организации). Народните избанници в Учредителното събрание, вместо да изработят "Органически устав" съгласно предписанията на Берлинския конгрес, изработват и подписват на 16 април 1879 г. с пълно единодушие една истински нова, пълнокръвна конституция - "Търновската конституция"
Тя бива съставена от 169 члена, подредени в 22 глави. Българското княжество се конституира като "монархия наследствена и конституционна, с народно представителство", като Народното събрание се дели на велико и обикновено. Приет е и принципът за разделение на властите - изпълнителна, законодателна и съдебна, както и защита на гражданските свободи, неприкосновеното право на собственост, свобода на личността, равенство пред законите, правото на сдружаване, отричане на съсловните права и робството и пр.

Първото Велико народно събрание (17 април 1879 - 26 юни 1879) е Велико народно събрание на Княжество България, то заседава един ден. На 17 април 1879 година то избира за първи монарх на Княжество България принц Александър Батенберг под името княз Александър I.

По подобен начин се създава и Органически устав в Източна Румелия с център Пловдив, която е с автономен статут и местно управление след Берлинския конгрес, от 1879 до Съединението 1885 г. Уставът е изработен от специална комисия с представители на Великите сили и Османската империя.

Органическият устав предвижда строго разделение на властите. Начело на законодателната власт се поставя областното събрание. В него влизат по право 7 религиозни водачи, 10 представители назначени от главния управител на областта и 36 депутати определени чрез избори.
Десет членен "Постоянен комитет" осъществява координацията между областния управител и законодателната власт изразявана в лицето на областното събрание.

Търновската конституция е основен закон на България от 1879 до 1947 г., като на два пъти - 15 май 1893 и 11 юли 1911 г. е претърпяла изменения и на два пъти е спирана от действие (суспендирана) - по време на Режима на пълномощията (1 юли 1881 - 6 септември 1883 г.) и по време на Деветнадесетомайския режим (1934 г.).


След демократичните промени след 10 ноември 1989 се свиква "Седмото Велико Народно събрание" и на 12 юли 1991 г. гласува Конституция на Република България. Тя се състои също от 169 члена, подредени в 10 глави, но и с преходни и заключителни разпоредби от 9 параграфа. Конституцията от юли 1991 г. постановява, че България е република с парламентарно управление и е демократична, социална и правова държава. Утвърдени са и принципите на разделение на властите, правата и свободите на гражданите, върховенството на Конституцията. Народното събрание, което се избира на 4 години в състав от 240 избираеми народни представители, осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол.

За разлика от предшестващите основни закони, Конституцията от юли 1991 г. постановява, че Народното събрание е постоянно действащ орган. Заседанията му са открити, а законите и решенията, които приема, са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите на Република България. Народните представители представляват не само своите избиратели, но и целия народ, като в действията си се ръководят от Конституцията и законите, в съответствие със своята съвест и убеждения.

Конституцията предвижда освен обикновено Народно събрание и избор на Велико Народно събрание. То се свиква в определени случаи - приемане на нова Конституция или промяна във формата на държавно устройство и държавно управление, както и на съществени, изрично посочени разпоредби от действащата Конституция.

Досега са избирани и действали 39 обикновени народни събрания и 7 Велики народни събрания (1879, 1881, 1886 - 1887, 1893, 1911, 1946 - 1949, 1990 - 1991 г.).

В кратък период - след суспендирането на Търновската конституция по време на Режима на пълномощията (1881 - 1883 г.) като висша институция се предвижда държавен съвет.

В началото на демократичните промени започнали след ноември 1989 г. и решенията на Националната кръгла маса, през април 1990 г. Народното събрание приема изменение на Конституцията от 1971 г. в сила до приемането на сега действащата Конституция.

Преглеждания: 2839  |  Общ Рейтинг: 15  |  Брой гласувания: 3  |  Оценка: 

  Оценете със звезда от 1 до 5 !

  

 

 

 

 Винаги има избор! izborite.com